Съучастник ли е МО в кражбата на военноисторическото ни наследство?

„Действията на политическото ръководство на Министерството на отбраната все повече затвърждава положителния отговор на този въпрос“ – твърди о.з. полк. Николай Колев – военен ескперт към НОВА АЛТЕРНАТИВА

След публикация на НОВА АЛТЕРНАТИВА в Информационна агенция Фокус по повод ставащото в Националния военноисторически музей, Министерството на отбраната даде меко казано странен отговор, който постави повече въпроси, отколкото даде отговори. Това ни накара да предприемем най-логичната стъпка  – поинтересувахме се от процедурата, по която г-жа Пенкова спечели конкурса за директор на НВИМ и начинът, по който тя изпълнява служебните си задължения. Това наше действие отново предизвика въпроса:

Коя неземна сила е накарала министър Ангел Найденов, нарушавайки законите на Република България, да удължи мандата на Пенкова, при условие, че нищо от така щедро прокламираното в управленческата ѝ концепция  не е изпълнено през тригодишнотоуправление на Пенкова?

И колкото и да ни е неприятно, отново стигаме до предишния извод – политическото ръководство на МО или поне част от него, е замесено в ограбването и разпродаването на военната ни история.

Какво налага този извод? Налага го фактът, че през годините на управлението на Пенкова, има множество „кражби“ от НВИМ, а няма виновни за тях, както и фактът, че изпълнението на концепцията на Пенкова е пълен провал.

Във въпросната концепция, Пенкова правилно отчита, че „настъпилите промени след 2000-та година, когато  е формулираната мисията на музея, налагат тя да бъде променена и предлага НВИМ да се превърне в обществено средище за военна история, памет и култура и желано място на нашите деца. В него, съпреживявайки историята и героизма на българската армия, обществото пренася през времето уважението си към държавността.“  Но истината е, че вече четири години мисията на НВИМ продължава да е от времето на НРБ. Това е първият сигнал за формализма, с който се подхожда при реализирането на концепцията на „най-достойния“ (според ГЕРБ-аджийското ръководство на МО, чийто директор на „Човешки ресурси“, сега е заместник министър в това министерство) кандидат за поста директор на НВИМ.

В концепцията си Соня Пенкова залага на екипна работа на хора с качества и образователно-квалификационни характеристики, адекватни на функцията на звеното. И добре реализира идеята си с попълването със „старши експерт” на дирекция „Научноизследователска и експозиционна дейност”. Спечелилият конкурса  Владимир Борисов Джумалиев, който освен,  че е брокер на ценни книжа, по фамилно име съвпада с Екатерина Джумалиева – началник на отдел „Музейна дейност, изобразителни изкуства и литературно наследство“ в Министерството на културата, което е дало положително становище (по информация на МО) за удължаване на мандата на Соня Пенкова. Дали е случаен факта, че г-н Владимир Борисов Джумалиев и г-жа Екатерина Борисова Джумалиева (член на комисията, избрала Соня Пенкова за директор на НВИМ) са брат и сестра?! Дали пък доста неприятната миризма на задкулисия,  злоупотреби, шуробаджанащина и пробутване на „Калинки“  се разнася само от МО или се прехвърля през централната част на София и достига чак до Министерство на културата?

Много може да се забавлява човек и с декларираните намерения на г-жа Пенкова да превърне „НВИМ в обществено средище за традиции, култура и образование, в желано място за нашите деца…, за военно-патриотичното възпитание на младежите, които ще познават войнишкия живот само от нашите експозиции…“. Искаме да попитаме, дали както е обещала в концепцията е успяла да увеличи посетителите със средногодишен ръст 100% и на приходите през изминалите три години и половина? Има ли разработена концепция за управление на колекциите,  осигурено ли е на проектно субсидиране за реставрация/консервация, разширена ли е външната експозиция на музея в София, издава ли се научно списание…?

Ще продължим да задаваме своите въпроси в надежда заедно с българското общество да получим адекватен отговор.

Източник: novaalternativa.bg/

Сайта не носи отговорност за написаните коментари